Околност

Белчин Бани

На 19 км западно от Широки дол се намират Белчински бани - балнеолечебен курорт край река Палакария. Минералната вода има температура 41.5°С и лекува главно заболявания на опорно-двигателния апарат. Има почивни станции, открит плувен басейн. На 10 км от баните и на 7 км от село Алино се намира известният Алински манастир от XVI век. На 30 км източно от Самоков се намира и курортният град Долна баня с температура на минералната вода - 56.3° С. Едноименното летовище е на 5 км южно, с много почивни бази и детски лагери. Има и туристическа хижа - “Гергиница” (80 места). От летовището тръгват маркирани туристически маршрути из Източна Рила (виж раздела за Рила).

 

Екопътека „Бели Искър”

Еко (eco лат.) е древна дума, която първоначално е означавала „с 5 € по-скъпо“. Сегашното ѝ значение вероятно е „усвояваме еврофондове“. Това е единственото логично обяснение защо почти всички туристически маршрути станаха „екопътеки“.

Докато Смолян си има „Каньон на водопадите“, Бели Искър може да се гордее с Долината на мостовете. Едноименната река тече през най-голямата ледникова долина на Балканите и е прехвърлена от 8 големи и 11 малки мостчета.

Големите мостове са номерирани и имат собствени имена. От съображения за безопасност не се разрешава преминаването на повече от 5 човека едновременно по тях. След четвъртия има обособени места за пикник, където е разрешено и паленето на огън. Малките мостове са над притоци на реката, по време на нашето посещение - пресъхнали. Много от мостчетата са изгнили и се нуждаят от сериозно обновление.

Пътеката се вие от бряг на бряг и е с обща дължина около 7 км, като връщането към паркинга е по асфалтовия път.

Денивелацията на същинската пътека е около 200 м, но ако искате да се изкатерите до наблюдателната площадка на хълма над левия бряг на реката, трябва да се качите още с 300 м по-нагоре. Целият маршрут от паркинга в горния край на селото до края на пътеката и обратно (без наблюдателната площадка) ще ви отнеме около 3 часа.

Шишмановото кале

наричано още „Шишманово градище“ е напълно скрито от любознателния турист. Успяхме да го намерим единствено поради подробните указания от изключително любезната дама от Информационния център на Самоков. Всички по-рано съществуващи табели към него са премахнати. „Официалното“ обяснение е, че се провеждат разкопки и туристите биха пречили. Като пътувате от Самоков към Бели Искър трябва да се оглеждате за черен път вдясно през нивите, малко преди да стигнете планината. Обозначен е с празна конструкция, на която навремето е имало реклама на обекта. Тук (42.29897, 23.53919; 42°17'56.3"N 023°32'21.1"E) можете да оставите колата и да продължите по пътя, докато стигнете до нещо като каптаж и изоставен фургон с надпис „Охрана“ (42°18'00.629"N 023°32'08.465"E). Тук пътеката се разклонява, като наляво е крепостта, а надясно - базиликата.

Шишманово градище е унищожен от турците в края на 14 век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, на Шишманов връх - възвишение над село Доспей (предполагаемо родно място на отец Паисий). Тук е било важното кръстовище на търговските пътища от Пауталия (Кюстендил) към Филипопол (Пловдив) и от Сердика (София) към Македония.

Мястото е почитано от населението като последното полесражение на цар Иван Шишман с турците и негов гроб. Според легендата, тук била отсечена главата на царя, която се търкулнала седем пъти и бликнали т. нар. „Цареви извори“.

Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара, обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които са разкопани около 10%.

Шишманово кале (градище)

GPS: 42.29934, 23.53592; 42°17'57.6"N 023°32'09.3"E (крепост), 42.30060, 23.53485;

42°18'02.2"N 023°32'05.5"E (църква)

Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“

е метох, принадлежащ през XVIII век на Хилендарския манастир, в който са отсядали таксидиоти (монаси-изповедници), събиращи помощи.

Метохът пази легендата за спасяването на града от св. Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова св. Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица. Манастирът празнува и на 15 август - Успение Богородично.

Приелата монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, през 1772 година т. нар. Баба Фота (нейн внук е Константин Фотинов - редактор и издател на първото българско списание „Любословие“) обединила малобройна девическа общност и била дълги години, до смъртта си през 1844 година, игуменка на манастира. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

Датата 1837 ясно се вижда над една от портите

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров.

В манастирът се е укривал Васил Левски при посещенията си в Самоков през 1871 година. Старата мемориална плоча е свалена и оставена на двора, а до портата е монтирана нова, с подписа на „Ротари клуб“, вероятно срещу някакво дарение.

След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща.

В много материали в мрежата се споменава, че девическият манастир „Покров Богородичен“ продължава да бъде ръководен от игуменката Гавриила. За съжаление информацията не е съвсем точна - Гавриила е починала миналата година. Не можахме да разберем коя е новата игуменка, тъй като в момента на посещението ни имаше служба, служеща и за „обучение“ на младо, 20-ина годишно момиче, вероятно послушница.

Манастирът е част от веригата „100 НТО“ (с общ номер със Самоковския музей).

Девически манастир „Покров Богородичен“

адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Цар Борис III“

GPS: 42.33096, 23.55966; 42°19'51.5"N 023°33'34.8"E

тел.: +359 72 226 807, +359 72 264 261, +359 88 656 2754

раб. време: 7:30 - 18:00

НТО: № 79

 

Цари Мали град

Музейният комплекс в село Белчин, известен като "Цари Мали град" също влезе в списъка на 100-те НТО на България. Той е филиал на Историческия музей в Самоков и ще фигурира под номер 79 в книжката на 100-те НТО - като подобект към него. Музейният комплекс е открит официално през 2009г и включва: средновековната църква "Св. Петка", музейната сграда под нея и крепостта, разположена на хълма над тях.

 

Средновековната църква е реставрирана изцяло и е обявена за Археологически и Архитектурен паметник на културата с национално значение. В нея се извършва действащо богослужение, като едновременно с това е разположена постоянна експозиция от икони. Църквата е изписана, като в нея е запазен и уникален иконостас.
 

Музейната сграда е новоизградена реплика на стара Възрожденска къща в Белчин от XIXв. На първия етаж е разгърната археологическа експозиция от находки от крепостта "Цари Мали град" и сбирка от ръкописи и оригинална старопечатна литература. Показани са уникални образци, един от които е требника на Божидар Вучкович от XVIв. На втория етаж е разположена етнографска сбирка от носии, богата колекция от съдове, оригинални тъкани и завивки, детски люлки и действащ разбой, на който може да се тъче.
 

Античната крепост "Цари Мали град" с църковен ансамбъл и оброк, се проучва от 2007г. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Извън крепостта се намира култовият комплекс. Там е бил оброка и каменният кръст за "Св. Спас" или Възнесение Господне, почитан до 50те години на XXв, една средновековна църква от XVв и останките на два раннохристиянски храма, а под тях руините на езическо светилище. Едно от уникалните неща на обекта е почти 1700г християнски култ на едно място.

 

Язовир Искър

Намира се на около 8 км. от Широки дол. Чудесно място за отдих, риболов и спорт. Язовирът захранва София с вода, но освен това местните го използват и за място, на което да отдъхват след напрегната работна седмица. При възможност, не пропускайте да се повозите на катамаран (малка яхта) по водите на водното съоръжение.